Топ 3 „Widowmaker“ мотора — машините, които не прощават грешки

В света на мотоциклетите има модели, които печелят титли, чупят рекорди и се превръщат в легенди. Но има и други — машини, останали в историята с прякор, от който настръхва кожата.

Един от най-известните е „Widowmaker“ — в буквален превод „създател на вдовици“.

Този прякор никога не е бил официален. Той се ражда сред мотористите и журналистите, давани на мотоциклети с огромна мощност, непредсказуемо поведение и шаси, трудно справящо се с двигателя. Общото между тях е едно: не прощават грешки.

Ето трите машини, най-тясно свързани с прозвището.

1. Kawasaki H2 Mach IV (1972–1975) – оригиналният Widowmaker

Ако има мотор, заслужаващ този прякор повече от всеки друг, това е Kawasaki H2 Mach IV.

В началото на 70-те години производителите водят истинска война за най-бързия сериен мотоциклет. Kawasaki решава да не прави компромиси: 748-кубиков двутактов трицилиндров двигател, 74 к.с. при 6800 об./мин. — цифра, шокираща за епохата. Четвъртата миля — точно 12.0 секунди. Максималната скорост — 190 км/ч. За 1972 г. това е fastest production bike на планетата.

Проблемът е, че рамата, окачването и спирачките не могат да отговорят на тази мощност. Комбинацията от кратка база, огъваща се рамка и внезапно подаване на мощността води до напрегнати моменти при скорост. При силно ускорение предницата лесно се повдига, а в бързи завои моторът „плува“ и се усуква. Самото Kawasaki предупреждава в рекламния си каталог, че H2 „изисква бързите реакции на опитен водач“ и е „машина, която трябва да приемаш сериозно“.

Много неопитни мотористи подценяват характера на H2 и плащат висока цена. Тогава се ражда прякорът — и остава завинаги.

Днес H2 Mach IV е изключително ценен колекционерски мотор. Kawasaki дори върна легендарното H2 обозначение за своя съвременен свръхзаряден хиперспорт — знак, че легендата не е умряла.

2. Suzuki TL1000S (1997–2001) – модерният Widowmaker

Повече от две десетилетия след H2 друг японски производител неволно създава нов кандидат за страховитата титла.

Suzuki TL1000S е оборудван с мощен 996-кубиков V-Twin двигател с впечатляващо ускорение и характер. За да направят мотора по-компактен, инженерите използват необичаен ротационен заден амортисьор вместо традиционния моношок. На тестовата писта системата работи добре. При реално каране започват проблемите.

При висока скорост и неравности много водачи изпитват силни колебания на кормилото — т.нар. tank slapper — водещи до мигновена загуба на контрол. След серия тежки инциденти Suzuki организира световна сервизна акция и стандартно монтира демпфер на кормилото.

Репутацията обаче вече е изградена.

Интересното е, че днес TL1000S има почти култов статус. След подмяна на оригиналния амортисьор и правилни настройки той се превръща в изключително приятна и бърза машина. Но прозвището „модерен Widowmaker“ остава завинаги.

3. Honda CR500R – чудовището извън асфалта

За разлика от останалите два модела, Honda CR500R никога не е предназначена за обществените пътища.

Това е чист състезателен мотокрос мотор: 491-кубиков двутактов двигател с експлозивна мощност още при средни обороти. Номиналната мощност изглежда скромна спрямо съвременните спортни мотори — но ниското тегло и внезапният прилив на въртящ момент превръщат CR500R в истински звяр.

Една по-рязка команда с газта е достатъчна — предното колело се откъсва от земята или задната гума губи сцепление. Именно тази агресивна характеристика кара поколения мотокрос състезатели да го наричат един от най-плашещите двутактови мотори, създавани някога.

Въпреки — или може би заради — репутацията си, CR500R печели огромно уважение сред опитните ездачи. За мнозина той остава последният велик двутактов мотокрос мотор.

Защо тези мотори са толкова известни десетилетия по-късно?

Любопитното е, че нито един от тях не е лош мотоциклет. Напротив — всички са невероятно бързи и технологично напреднали за времето си.

Общото между тях е, че поставят производителността пред всичко останало. В епоха без ABS, тракшън контрол и анти-уили системи цялата отговорност остава в ръцете на водача. Моторът не помага. Моторът само чака.

Днес подобни машини вероятно никога не биха получили одобрение за серийно производство без сериозни системи за безопасност. Именно затова те остават символ на различна епоха — когато мощността е сурова, а уважението към мотора е въпрос на оцеляване.

Кой е истинският Widowmaker?

Ако трябва да се избере само един — безспорно Kawasaki H2 Mach IV. Той поставя началото на легендата и остава моторът, с който прякорът се свързва най-силно.

Suzuki TL1000S доказва, че дори модерните технологии могат да доведат до опасни компромиси. Honda CR500R напомня, че извън асфалта също има машини, изискващи абсолютен респект.

Три различни предназначения и конструкции — едно общо качество: не прощават самоувереността. Именно затова имената им продължават да будят едновременно възхищение и страх десетилетия по-късно.

А ти бил ли си на някой от тези мотори — или познаваш друг кандидат за титлата Widowmaker? Сподели в коментар.

Често задавани въпроси

Защо се казват „Widowmaker“?
Прякорът се ражда сред мотористи и мотожурналисти за машини с огромна мощност и непредсказуемо поведение, непростяващи грешки. Никога не е официален термин на производителите — той е знак за уважение и предупреждение едновременно.

Kawasaki H2 Mach IV опасен мотор ли е?
За времето си — изключително предизвикателен. Рамата и спирачките не отговарят на мощността на двигателя. Днес, при правилна поддръжка и опитен водач, H2 е колекционерска машина, не ежедневен ужас. Но изисква пълно уважение.

Защо Suzuki TL1000S получи прякора Widowmaker?
Заради оригиналния ротационен амортисьор, предизвикващ силни колебания на кормилото (tank slapper) при висока скорост. Suzuki официално организира сервизна акция и монтира демпфер на кормилото. С тази корекция моторът е значително по-управляем.

Можеше ли Honda CR500R да се кара на пътя?
Технически — не е хомологирана за пътя в повечето страни. Практически — карали са я. Но дори опитни мотористи признават, че е машина на ръба между контрол и хаос.

Има ли съвременни Widowmaker мотори?
Съвременните машини разполагат с електронни системи за безопасност, правещи ги значително по-управляеми. Но Kawasaki H2R (нехомологираният вариант) с 310 к.с. и без електронни асистенти може да претендира за съвременен наследник на прякора.

За повече за безопасността и грешките, коствали скъпо на мотористите, прочети нашата статия: Петте най-чести грешки на начинаещите мотористи — историята на Widowmaker моторите е добър урок за всеки, тръгващ на две колела.